Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: radoslavst
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13930

Онлайн са:
Анонимни: 425
ХуЛитери: 5
Всичко: 430

Онлайн сега:
:: nickbaizel
:: mariq-desislava
:: zinka
:: rajsun
:: LATINKA-ZLATNA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта Него пак го има...
раздел: Любовна лирика
автор: felisia

Когато решиш да изпиеш до дъно горивата чаша пълна със спомени,
когато с тях се напиеш и в ляво те среже убождане,
когато крещиш с всички сили, но глас не излиза,
когато сърцето със сто катинара заключиш и никой не влиза,
когато наум си повтаряш, че мразиш, а всъщност обичаш,
когато ранена до смърт тази тъжна любов още диша,
когато наднича през теб, за да търси очите любими,
когато дори да преброди света, като тях не открива,
когато света е препълнен с любов със звезди и със птици,
но липсват единствено две разширени от нежност зеници,
когато е пусто и тишината почти е библейска,
когато си влюбен, но мъртва е всяка надежда,
когато скимтиш като куче, което без жал са пребили,
когато не можеш да дишаш, когато останеш без сили,
когато жестоко са скършили крилата ти бели,
когато си чакал прегръдка безбройни недели,
когато не помниш кога си заспивал последно,
когато дори след разсъмване всичко е черно,
когато с пръсти си ровил земята, да прокопаеш тунел за оттатък,
когато си мислиш, че там те очакват, но там не те чакат,
когато копнееш ръцете, които прегръщат вълшебно,
когато обаче потънеш в безразличие арктически ледено,
когато земята замръзва, при все че навънка е август,
когато луната посърнала бавно угасне...
Тогава остава да вдигнеш глава и да станеш.
И тази друга мъжка ръка дето тебе очаква, да позволиш да те хване
и новите пръсти преплетени с твоите пръсти да пуснат филизи,
във огън да лумне последният спомен, когато целуваш с притворени ириси,
когато от старата страст не остане дори и трошица,
за да не храниш пак скришом любов по-ранена от птица,
да възкресиш постепенно идеята, че всичко е пълно със смисъл ,
да видиш отново, че любовта се разлиства,
когато отново поемеш си дъх след безкрайно дълго умиране...
тогава ли, тогава отваряш очи и поглеждаш наоколо, а него го има...


Публикувано от Administrator на 09.09.2019 @ 10:58:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   felisia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

До утре в 42
автор: flood
10 четения | оценка няма

показвания 5114
от 50000 заявени

[ виж текста ]
" Него пак го има..." | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Него пак го има...
от doktora на 10.09.2019 @ 01:10:33
(Профил | Изпрати бележка)
Изповед изстрадана...


Re: Него пак го има...
от felisia на 07.12.2019 @ 11:26:12
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! :)

]


Re: Него пак го има...
от ole72 на 17.06.2020 @ 22:36:36
(Профил | Изпрати бележка)
Огнен любовен речитатив.