"Завинаги при тебе да остана" -
молитва шепнеш влюбено и питаш.
Недей изрича думите напразно,
защото празни мигове отлитат.
Сърцето ми бе малка, топла хижа,
привeтлива, отворена за всеки...
и всеки, дето беше приютила -
си тръгваше по горските пътеки.
Все странници, обичащи простора,
богати, бедни, тъжни... или пеят.
И тя го знаеше - нали са хора,
а хората във хижи не живеят!
Студът ги пращаше на прага неин,
в виелици, по мрак - пак там отсядаха...
забравяха за градските бордеи
и сутрин я напускаха - нахранени.
Сърцето ми е още малка хижа,
но вече с поизкъртени стенички.
ЗАВИНАГИ е дума - Бо?жа грижа!
Вратата е отворена за всички...