автор: Albatros

Септемврий врътна жълта броеница
на пейката ми в дрипавия парк,
и припекът – плашлива малка птица,
слетя ми край изтъркания кларк,

накъса ми се песничката птича! –
мелтемът над морето вой поде,
и листопадът тръгна да се свлича
като талаш, настърган със ренде,

наметнала оранжевата грейка,
край мен Айшето суркаше метла,
и синевата нейде си офейка! –
тъй както – ненадейна – бе дошла,

наместо с орда гларуси да грача
връз полковете чорлави вълни,
през кроткото спокойствие на здрача
потънах във премъдри тишини,

ще се помоля – утре пак да мога
със стихче да ви вдигна призори!...
СептемвриЙ е милунката на Бога,
която всички прави ни добри.