автор: Sport21

Преглъщам твърде трудно тоя стих,
защото в недостатъчност се мери
с молитвите, отправяни в зори
на нощните ти майчини фенери.

Целувам друмите на твойта длан
и галя тънката, прозрачна кожа.
- Ръчице майчина, склони сега
родителска плесница да положа.

Къде захвърли твърдостта? Стани!
Едно мушкато чака на балкона.
Мечтае си напролет да клониш
окраски с парапетната му роля.

Не смея аз със цвете да деля
най-скритите ти песенни утехи.
Но искам като него да мълча,
магьосана от тайните куплети.

Припомням си най-тъжния ти ден,
с когото твойта майчица изпрати...
Една сълза търкулна ти по мен,
избягала от своите познати.

Тогава чух как взе с една вина
сълзата-грешница да порицаваш.
Ти беше моя войн, макар жена,
макар и дните ти да остаряваха.

Дори сега изпъдила си три
жестоки болки да стоят на прага.
Усмихваш ги със сила на морфин,
но тръгна ли, след мен ще влезнат, зная!

За туй преглъщам стих - прободен звън,
каквото и да кажа, ще е слабо.
Недей заспива вечния си сън,
защото в него ще те будя само!