автор: Albatros

... понякога сънувам, че съм твой,
че се прибирам привечер при тебе,
и – че не съм лирически герой,
дошъл от свят далечен и вълшебен –

реален – мъж съвсем обикновен,
заставам ти с торбето хляб на прага,
и в миг, загърбил своя мъчен ден,
изчезвам във прегръдката ти блага –

прашасал друмник, ската превалил,
на път проводил есенните птици,
какво е – ще си спомня, да съм мил,
заровил пръсти в твоите косици,

светулчица! – през свят на съсипни
към теб вървях из нощи таласъмни,
най-бялата постеля ми стелни! –
и забрави, че утре ще се съмне,

аз тази нощ дойдох да ти се дам,
с теб да летим в бездънни необяти.
Събудя ли се утре, ще си знам –
Жена за святост Бог в съня ми прати.

16 август 2019 г.
гр. Варна, 19, 25 ч.