автор: anastasia73

Много често се случвам без път,
монологът и той коленичил
прави сянка, обсебил домът
и разказва истории ничии.

Вярно куче на прага седи
и очаква със мен „звездоброя“,
но единствено, с груби пети
сме посрещнали двамата зноя.

Не помага, дори и смеха,
даже в джоба намерено ресто,
от безпътици, сенки в дома,
монологът мълчи, все по-често!