автор: pastirka

Ти ли беше? Почудих се кой
във тъгата ми смело нахлува
и на всеки помитащ порой
още първите стъпчеци чува.

Живородни небесни реси
в кехлибара на сълзите роних.
Ти ли бе, който пръв угаси
моя страх и далеч го прогони?

И изплете копривен ръкав
в безнадеждната седма неделя.
Доживотен мой, колко си прав -
даже смърт нас не ще ни разделя.

18.07.2019