автор: rajsun

Понесъл хиляди съдби
и чудеса,
послушно
денят на вратника седи
и чака да го пусна.

Ще влезе в къщи без лице,
изстинал като гроб и
на още топлото сърце
ръцете си ще стопли.

И хвърлил всчки чудеса
във ъгъла, на тъмно,
ще тръгне да умира сам
в градините зад хълма.

А утре малкият му брат,
засмяно и чевръсто,
ще мине чудесата пак
да вземе и да пръсне.

Докато привечер и той
не закатери хълма.
И сам оставаш, друже мой,
и стаята ти пълна...