автор: yotovava

Какво ли дириш тука, птиче клето,
сред лудницата в градския коптор?
Избягай някъде далеч, където
расте калина или дъхав бор.

Със теб да литна искам, но не мога.
Нали за полет нужни са крила?
Отдавна нося тъмната тревога
за век един – напълно пропилян.

Но аз познавам треската, която
не дава на душата ми покой.
Мечтаех някога да бъда вятър
или градушка в яростен порой.

И думите, които ще откъртя,
да падат като камъни връз тез,
които по рождение са мъртви,
но крачат още живи и до днес.

В душите на изгубените хора,
да вляза със нахлуващия здрач
И вярвам, че ще почна да говоря,
превърна ли се в сянка на кълвач.


В. Йотова, 13 юли 2019, София.