Тя знае - има хубава снага,
но с бански скромно плът прикрива.
Учуден гледа Евиният плаж
как в пясък
с крак
твори
хвърчило.
Пристъпва към невидимата връв,
на Бриза лекичко намига...
прозрачна -
все едно, че няма кръв,
творбата пясъчна въздига.
Напразно мажат свойте UV-е -
днес слънцето огрява Нея!
А Господ като книга я чете,
приседнал кротичко на кея.
Играе сянката й със вълна,
но пяната заобикаля
хвърчило
и тъй фина голота,
във радоста да ги познава.
Дори морето бурно се стреми
рисунъкът да не съсипе,
щом в Евината рамка отстрани
видя
най-голото момиче.
Красива,
несъбудена жена!
По детски стил мечтите пръска...
Един фонтан от бяла голота,
една невинност... чакаща развръзка!