автор: yotovava

Градът размазва тежкия си грим
и клепките му мигом стават златни.
Преди да тръгнеш, нека помълчим.
Благословена бях със обичта ти.

Сънувам още – хляб със звезден квас
набухва в топлия месал от шепот.
Не се е стекъл изгревът в сълза
и аз съм само дъх във твойте шепи.

Закретал над комините отвъд,
разчупва мракът слънчева погача.
Настръхнали, трошиците кълват
мастилените гарвани на здрача.

И знам, че повече не ще се връщаш,
дори да искаш да останеш с мене –
за да посрещаме зората вкъщи.
Но тук за ангели е забранено.

Зениците на град – приют за луди,
в бетон отдавна някой е зазидал.
Да спя ме остави. Не ме събуждай.
Без теб и Бог във Рая е невидим.

В.Й. 6 юли 2019, София