автор: Albatros

... как искам
да съм стръкче от мушкато –
да ме поливаш с чайника в зори,
да ти се радвам тихичко, когато
заровиш в мен ръцете си добри,
за пет минути с тебе да изляза
до малкия квартален магазин! –
и да ти грея цял ден на перваза
във бяло, охра – или във кармин,
да ти заничам в меката постеля,
щом те събудят третите петли,

по теб да си тъгувам във неделя,
когато дъжд над мен зарохоли,
да си говорим тихо подир филма,
и – вейнеш ли ми роклицата клош,
с мъхнатата си нежност да те милна
и да ти пожелая "Лека нощ!",
вземи ме? – да ти бъде светло лято! –
една слана към теб ли ме гори...
Ще бъда най-добричкото мушкато
на твоя бял прозорец
във зори!