автор: hava

По земята излужена, със залог без остатък
крача бавно ориста си нарамила.
С алена болка, и с парлив отпечатък
път пътувам и се боря неистово с вятъра…

За какво ми е път, ако той не ме води към храма?
За безпътни души да е зов…, да е пристан… -
там през прага в единение с Бог премаляла
бездиханно с уморени нозе да прекрача…

Без да мисля и до днес за обратни посоки –
за какво ми е път, ако още и дълго се лутам?
Всяка болка във мен е печат за оттатък…
Стъпка по стъпка небесната стълба изкачвам…

Мая Златева, 2019г.