разпиляла си се по крясъците си
ти
луда жено
слез в дъното на кафето си
черна утайка събрала в гърдите си сънища
слез
слез в ада
дето стъкла премислят ръбовете ти – ходила
режеш коси и история
плачеш за грижата – дългата изповед в три цигари
пушеци за незрящите
счупи ли чашите в прилива на морето
отливай със него във пъкъла мълнии
мълчиш ли
мълчи до сълзи и усмивка
загубила в себе си всичкото