автор: DY

Виждам дълбоко в ангелските им очи
(сини от времето и от тъга,
за която думи не са измислени),
че са ангели. И, че им се мълчи.
А ние сме хора погрешни и неразлистени.
Исках да питам някой ден
(или някоя нощ),
колко ще струва капка мед
в моята чаша с отрова,
но пчелите си тръгнаха. А и нямам грош.
И изобщо, изобщо не съм готова.
Виждам дълбоко в ангелските им очи,
как това в същност няма значение.
Те отдавна са си отишли от тук, нали?
На тях никак не им е до мене...