автор: ole72

на pastirka

Мигът е захарен памук небесен,
ефирен, нежен, плах и тъй прозрачен,
безшумен, тих до нацъфтяла песен,
завихрил времето в безкраен празник.

Посява се сред мравки и тревици,
от пролетни капчуци пие влага,
събужда се във влюбени зеници
с мила ненаситна странна благост.

Живее в нас мигът от тиха вечност
и носи ведрината на всемира,
в игра на близост с мярка на далечност,
и с божията милост ни избира.