автор: anastasia73

Ако можеш да тръгнеш върви,
аз изгубих следите от стъпки,
моят поглед не стига, дори
до най-близкия камък на пътя.

Нямам сили, денят ми е враг
иска хляба ми, даже трохите,
имам мисли до външния праг,
всичко друго натам е изтрито.

Зад завесите врачки седят
и предричат ми „огън и жупел“,
но аз вече, измръзвах, горях
и се давех в най-плиткия купел.

Ако можех да тръгна - да, щях,
но небето не ме разпознава,
а следите са станали прах,
даже камъните се разпадат!