| Купих си сребърна верижка за китката на лявата ми ръка, нещо като коледен подарък от скъп човек, най скъпия ми, от самата мен. Ще закача на нея едно сърце, красива изработка с орнаменти, сърце което се отваря на панти и което е празно от години.Винаги са ме питали какво нося в това сребърно сърце и аз винаги съм отговаряла, че още го няма, този дето ще го сложа там.
Обичам мекото сияние на среброто, дълбочината му, прониквам в нея и се забравям, понякога оставам там с часове.
Блестящо и чисто и хладно и топло.
Притеглящо и ненатрапващо.
Със среброто сме в хармония, привличаме се, така го усещам и си мисля за това сърце, толкова години да е пред мен и аз да не го виждам този дето му е мястото в него, но то е защото напоследък съм се занемарила и не минавам покрай огледалото.
Самодостатъчна съм си.
Колко му е необходимо на човек за да е щастлив, една евтина сребърна верижка и едно огледало.
Време беше, погледнах.
Публикувано от mmm на 25.12.2004 @ 17:02:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Време беше, погледнах" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Време беше, погледнах от miglena (megira@abv.bg) на 25.12.2004 @ 17:14:56 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | дали са важни бижутата, или силата на вярата и обичта да влезе в тях?
... и дано се оглеждаш само в огледала, в които се харесваш...
|
Re: Време беше, погледнах от libra на 25.12.2004 @ 18:56:03 (Профил | Изпрати бележка) | знам ли...противопоказно ми е да съм чак толкова умна...
изобщо не се оглеждам, стана случайно
|
]
Re: Време беше, погледнах от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 25.12.2004 @ 17:48:58 (Профил | Изпрати бележка) | Сребърното- то е в теб. То е самодостатъчна вяра. |
Re: Време беше, погледнах от libra на 25.12.2004 @ 18:56:35 (Профил | Изпрати бележка) | благодаря ти за коментара |
]
Re: Време беше, погледнах от Dimi на 25.12.2004 @ 18:04:48 (Профил | Изпрати бележка) | Много си права, за празното сърце и въобще всичко ми хареса в твоето споделено проглеждане. Щастието е в теб, вземи си го! Честито Рождество, Либра! Бъди все така истинска и много щастлива! |
Re: Време беше, погледнах от libra на 25.12.2004 @ 18:59:21 (Профил | Изпрати бележка) | Дали не е грешка да съм както казваш "така истинска"?
Честито и светло и на теб Дими и щастие за всички! |
]
Re: Време беше, погледнах от libra на 25.12.2004 @ 20:18:47 (Профил | Изпрати бележка) | Честита Коледата и весели предстоящите Новогодишни празници Сребърна!
Благодаря ти, за това че уважи стиха ми с коментар.. |
]
Re: Време беше, погледнах от Merian на 25.12.2004 @ 20:27:07 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | Супер!.....нали няма да ми се смееш....ако ти кажа....И аз:))...среброто е моят метал, сърцето ми е на вратлето обаче:)......
Време беше.....Поздрави везна! Щастлива КОледа! |
Re: Време беше, погледнах от libra на 25.12.2004 @ 20:59:58 (Профил | Изпрати бележка) | :)))
и аз го носих на шия, но сега нося друго..
а сърцето е талисман на нашата зодия...дано се спогоди с другите ми две гривни:)
Щастлива и светла! |
]
Re: Време беше, погледнах от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 26.12.2004 @ 12:16:52 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Самодостатъчна съм си...
___________
А може би така трябва да е.
Сърцето да не е избрало,
но да не са отпаднали вариантите.
Нещата са живи, когато предстоят.
Подаръците задължават -
по-добре да се откажем от тях.
Натрапчиви са понякога.
Добре е да прогледнем - какво се крие зад тях.
Още един начин да ограбят частица от съзнанието ни.
Огледалото понякога е достатъчно.
Верига на сърцето не е хубаво да се слага.
Сами се наказваме -
с лека ръка продаваме свободата си.
Мило е по празници да не си сам,
но останалите дни са безкрайни.
Почакай.
Сърцето само ще подскаже какво му трябва... |
Re: Време беше, погледнах от libra на 26.12.2004 @ 12:43:45 (Профил | Изпрати бележка) | нищо не трябва Пламене, те нещата се случват, когато им дойде времето, но на мен ми е минало времето, така че благодаря за анализа на миниатюрата ми, но сърцето отдавна е наясно, самодостатъчна съм си и толкова, не че това ме прави щастлива, но това е положението.. |
]
Re: Време беше, погледнах от Ufff на 27.12.2004 @ 20:53:36 (Профил | Изпрати бележка) | А сега де!
Как се коментира това, не знам!:)
Ето ти римички вм. коментар:
Сърце на панти-празен пантеон,
но в него-звуци от тромбон,... и саксофон,
вълни от радио, по метални тръбофони
ехтят безмълвни тонколони,
там нейде се пианото препира,
изпълване в забравата намира,
ухае ненатрАпчива симфония...
Самодостатъчно сребро сред топла какофония
в сърдечие!
За проглеждане,
за прегледност
и верижност.
Там.
"Притеглящо".
С теглилки.
И там-тами.
:) |
Re: Време беше, погледнах от libra на 28.12.2004 @ 05:02:10 (Профил | Изпрати бележка) | :)
обичам саксофони и протяжните им звуци...:)
моята самодостатъчност, ще си сложа моя снимка в сърцето, ей тва исках да кажа..:)
много съм виновна пред теб, ама ще изкупвам следващия път..
Уффи...благодаря |
] | |