автор: staromoden

Душата ми
(сравненията тук са неуместни)
познала грешката
очите, външните, да пусне в нея да погледнат,
сега страни от мен.
Там прави линии и криви няма.
Звезда е
и свети в себе си,
и в тъмно було свита,
избухва,
после се засмуква,
и грешното е правилно,
но непосилно за човек да го познае.
Догадките не са мостове.
Ако надникнеш сутрин рано,
но с другите очи –
(не, че е вярно, но отново друго няма)
наричат ги сърце –
ще видиш капчици роса да светят,
останали са три.
А който може да гадае –
е който чува,
звука от пляскане с една ръка –
ще ти разкрие тайната.
Догадките не са мостове.