Коледата наближава,
замирисва ми на сняг.
Моят празник се задава -
ускорявам пулса чак.
Мила ми е тази тръпка,
въпреки, че ме боли.
Ще ми се да чуя стъпки,
а пробождат ме игли.
Имам силното усещане,
че от следващия миг,
празникът, който посрещаме,
тройно ще е по-честит.
Чувствам, че оттук нататък
нищо няма да ме спре.
Щастието е в зачатък,
ала бързо то расте.
И през Новата година,
все с усмивка на лице,
всичко лошо ще задмина
с моето добро сърце!
08.12.2002г.