автор: Gabriel

Едно дете крепи небето с мигли
Подхвърля го, улавя го във мигване

Кипи в кръвта му лято винаги
Зеницата писец препуска
По облаците снимани от ириса
Рисува полет
Като писмо в бутилка пуснато

На трийсет и три отвори очи
Във зимната слънчева утрин
И мечтата откри го - дете
Което за нея със мигли крепеше небето