автор: 0805

Като криле на чайка, като глътка въздух,
нагоре устремени за молитва или полет,
като бебешкото гукане,
с което ми говорят
невръстните вълни на нова липса,
като полъха на птича песен
в зеленината на едно споделяне
е утрото,
в което искам само тебе да те пиша.

Само теб да те мълча.
И в тишината на мъглите
всички приказни герои да приседнат кротко,
да се разхождат ненаписаните стихове,
родени в спомена за миналите ни животи.

Да е тихо.
Толкова прекрасно тихо,
че да се чува шепотът на дългото отсъствие
и дишането на една любов –
истинска до нереалност,
цветна и красива
като изтичащ пясък
между пръстите.