автор: magiq02

Градът притихна в Божията длан.
Тук-там проблясват светлини суетни.
Полека празничната пищност се стопи,
очите Божии са тъжни, но добри.
Неглъхнеща тъга по миглите им тича -
години Рождества, човекът уж обича...
А някъде войни и глад, и смърт.
И мъка.
И тленна суета, и грешки, и разлъка.
И в тази свята нощ, от Божиите длани
запада бяла скръб,
от топлите зеници се пръсна светлина.
Очаква Бог, човешко Рождество!