автор: Albatros

... щом изгревът над хълма прокърви и го опее дребната авлига,
върви ми се из меките треви натам – додето погледът ми стига,
небето да ми ръсне синева – и аз да го докосна с показалец! –
и слънцето, разчорлило глава, да ми е благо спътниче до залез,
доде премина пролетния кър покрай реката с гърбавите иви,

денят да бъде дълъг и добър! – и всички хорица да са щастливи,
не искам злато, сърма и сребро, най искам да живеем като братя,
с добре дошъл и дал ти Бог добро да ви посрещна и да ви изпратя! –
и аз, с един ден повече богат, над вас да хвърлям сянката си птича...
До свършека на този смахнат свят, във който все така ще ви обичам.

12 май 2019 г.
гр. Варна, 16, 10 ч.