| „Сиви облаци, облаци рошави,
накъде пак припряно летите?“
Димитър Никифоров
Скрита от погледи лошави,
поляга в тревите утринни. Облаци бели рошави
пазят я от погубване.
Нали е душа – отива ѝ
да бъде мека, глупава.
По далеч от трънливите
вейки в горите струпани.
А пък сърцето ми в тъмното
на пръсти подскача милото.
Как да прогледне зад хълма,
преди да прехвърли билото?
А и какво ли ще види там
посред ливадите ширнали? –
Паднал облак е любовта
и ти крила му пришиваш.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Паднал облак" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Паднал облак от daro на 03.05.2019 @ 08:20:08 (Профил | Изпрати бележка) | Добра среща, Пламене!
Не вярвам в случайността - това, че вчера те слушах на запис по "Нощен хоризонт" и малко след това се появи тук - след Фейса и в ХуЛите. :)
(а в какво вярвам - не е за споделяне)
При Кармен, говориш за свободата на душата и нейната собственост, за свободата на словото, за цензурата, която днес не е много по-различна от "онова време"... та се замислих:
Сигурно никога няма да разбера, какво дири паднал облак във fейса. Ако Сътворителя не беше вложил Диханието Си в теб, как, с каква сила щеше да пришиваш криле на стиховете си? А защо са нужни крилете... ааам, за да се случи онзи универсален език - езика на поезията, на любовта - на който първо слушаш, а след това може и да те чуят.
"Защото поезията е зенитът на творческия потенциал".
"Нищо не прониква толкова дълбоко в кръвта и душата. Никога не го забравяйте..."
Джефри Мур
Харесва ми, когато звучиш изправен!
...(.) |
Re: Паднал облак от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 03.05.2019 @ 11:56:24 (Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | Добра среща, Даро!
Ако го нямаше Божието Дихание, нямаше да има нито любов, нито поезия. :)
А... на чове му се случва и да падне, и да се изправи...
Не бях писал нищо през последните 5-6 години.
Това стихотворение е отскоро и го изпратих тук със "съдействието" на Ваня Маркова. :)
Която е възможно да си е мислила, че и аз съм напуснал ХуЛите, заради фейса.
Думите ти ме зарадваха!
Благодаря ти! |
]
RE: Паднал облак от mariq-desislava на 02.05.2019 @ 19:28:11 (Профил | Изпрати бележка) | Доживях да те съзра, чак не повярвах, като се докоснах до тези опадали облаци, които така безжалостно си вейнал тук.:) |
]
Re: Паднал облак от Markoni55 на 02.05.2019 @ 18:13:55 (Профил | Изпрати бележка) | "Паднал облак е любовта
и ти крила му пришиваш."
Още във Фейса ме впечатли. Радвам се, че пусна и тук. Е, първоначалната ми емоция отлетя, имах други думи...Но и сега, в края на деня, удоволствието от прочита е неизмеримо. Само че с тези меки и глупави души до къде ще я докараме - не знам...Важно е, че някой ще пришива крила - на любовта ни, на порива, на мечтите.... |
] | |