автор: Albatros

... представям си какво от този свят ще отнеса, когато си отида –
стрък мащерка от пролетния скат, едно ръбато бисерче от мида,
светулчен вихър, врабчово перце, или едно листо от листопада,
а – може би? – красиво писъмце, написано от милата ми Влада? –
трептежите на храмовата свещ, чието духче няма Бог да види,

защо пък не и шеметен летеж на гларус – връз пасажите сафриди,
парцалче от априлската мъгла, увиснала под облачните дрипи,
ще тръгна по отвъдните била с прощалното си ехо „Ой-ла-рипи!”,
ще слитам в рими на автопилот – печален дрон върху света огромен,
когато нашият красив живот един ден ще е просто светъл спомен.