автор: DimGanev

Утро.
Седем.
Сънен градски пейзаж
И дъжд,... дъжд,... дъжд...
Олющени жълти фасади,
железни огради –
почернели и мокри.
Празни пясъци, голи клони,
крясък на гларуси
покрай кофи с боклук.
Полека затътва
моторен звук
и след него – дрезгав корабен глас:
Бургас.
Ранна пролет.
От север духа вятър с все сила.
Водата е чернозелена и зла,
приижда с бели гребени
и блъска ръждивото скеле.
Неделя.
Пусти улици.
Скука.
Мокри кучета дирят подслон
край бараки и входове.
От прозорци надничат
ранобудници
и оттегчено гледат дъжда.
Тук-там преминават коли
и разплискват локвите.
На тротоара двойка влюбени
изпраща нощта
с целувки под раздърпан чадър.
Осем.
Вятърът стихва внезапно.
Пенсионер край кошовете
дърпа детска количка.
Жена с джобно куче в пазвата
бърза към спирката.
Животът бавно поема
дневния ритъм.
Тролеите спират и тръгват с вой.
Девет.
Под навеса на квартална лавка
постоянни клиенти
търпеливо чакат
да отвори – за първата доза
Дъждът солидарно
преминава в ръмеж,
и през редките облаци
срамежливо наднича
студеното слънце.
Няма я още
припряната и забързана
човешка гмеж
и всичко е застинало някак си
в ленивата дрямка
на зимно-пролетното безвремие
в очакване
на горещото
и шарено лято...