 |
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Някъде между нищото и сбогом" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Някъде между нищото и сбогом
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.04.2019 @ 12:41:27
(Профил | Изпрати бележка) | все повече се чудя има ли нещо, което да ни спаси от нищото, някакъв вид закрепване, било то и към някой стих само ...
(...старчески работи, моите :) |
Re: Някъде между нищото и сбогом
от mariq-desislava на 26.04.2019 @ 19:28:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма спасение, да те успокоя.:) |
]
Re: Някъде между нищото и сбогом
от Kanegan на 07.04.2019 @ 13:46:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Някъде между нищото, един прекрасен стих, като априлска изповед, ме преобърна ...Красиво е Мария, ти просто си слънчево петънце в сенките на облаците, радостна роса, върху маргарита, и сладък аромат на ягода...!!! |
Re: Някъде между нищото и сбогом
от mariq-desislava на 07.04.2019 @ 15:14:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Де да бях такава, но съм си просто обикновено човеченце.{} |
]
Re: Някъде между нищото и сбогом
от Markoni55 на 05.04.2019 @ 14:30:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Тиси безкраен извор на вдъхновение и на невероятни метафори. Рисуваш с думи, с лекота забъркваш микс от усещания. Стихът ти се стрелка, като лястовица и понякога не смогвам да следвам траекторията, която описва. И добре, че накрая укротяваш думите и ги приютяваш в малкото гнездо, за да чуя успокоителния им шепот. Прекрасна моя! |
Re: Някъде между нищото и сбогом
от mariq-desislava на 05.04.2019 @ 15:36:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Нямам представа как да отговоря на тези прекрасности, които си ми написала - аз все още се мъча да подредя някак думите, вече 26 години.{} |
]
Re: Някъде между нищото и сбогом
от Azer на 05.04.2019 @ 10:40:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Красиво е! :) |
Re: Някъде между нищото и сбогом
от mariq-desislava на 05.04.2019 @ 11:29:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Не знам дали е красиво, но този, за когото е писано със сигурност e full beauty.:) |
]
RE: Някъде между нищото и сбогом
от Azer на 21.04.2019 @ 19:21:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Ще ти "подържа за малко дъжда" и ще ти върна надежда и слънце... :) |
RE: Някъде между нищото и сбогом
от mariq-desislava на 21.04.2019 @ 20:19:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Така звучи много по-добре.:) |
]
Re: Някъде между нищото и сбогом
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.04.2019 @ 13:26:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Ние всички сме скитници с червени очи в мрачна, но толкова тиха гора. Без улулици, без път, без плът, без заслон, без закон, без зАвет и без завЕт... И пием ръждивата вода на спомените си на големи и тежащи глътки. Страдайки по Онова, което никога няма да се повтори... Не поглеждай повече назад. Там са само призраци. Нека бъдем акротеистите на новото утре. Но не пускай ръката ми. То няма да изгрее, ако те изгубя. И тогава... може би... ще се научим да обичаме отново... |
Re: Някъде между нищото и сбогом
от mariq-desislava на 14.04.2019 @ 17:41:11
(Профил | Изпрати бележка) | | От древен храм душите ни поглеждат и в лунен кораб плаваме със надежда да се срещнем пак на някой бряг. Повтаряме се във усмивки, плач и думи. Люлеем се в треви и дъждове. Под тихи борове се будим уморени. Да, живи сме. И, може би, безсмъртни. Ако изобщо сме били родени.{} |
]
Re: Някъде между нищото и сбогом
от shrike на 08.04.2019 @ 13:35:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Интересно как между нищото и Сбогом може да се открие толкова жизнеутвърждаващо усещане. Зад тъгата има много нежност. Казва се любов. |
Re: Някъде между нищото и сбогом
от mariq-desislava на 08.04.2019 @ 19:26:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Отмаляха ми крачката, като го прочетох това - как можа така категорично да ме разчетеш.:) |
]
Re: Някъде между нищото и сбогом
от daro на 08.04.2019 @ 08:34:35
(Профил | Изпрати бележка) | "Знам, че все някога..." някъде там - посред нищото ще си "вземаме сбогом с онази любов, без която не можем" и т.н. и т.н...
и все от нещо взимаш нищо –
нищо никакви неща... въздухът и той така - мъртъв е, ако не вдишва простичката светлина
Толкова те харесвам - вдъхновена и вдъхновяваща, Мария-Деска!
И безумно се радвам, когато установявам, че не е само субективен факт! :)
(хайде сега, подръж ми небето, за да не се срути то над мен) ;)
(((О))) |
Re: Някъде между нищото и сбогом
от mariq-desislava на 08.04.2019 @ 20:48:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Този текст е просто алюзия или пък делюзия (зависи от гледната точка) - нещо несъществуващо, като идеална любов.:) От друга страна без любов не може да се живее, така че дори и измислена да е - върши работа. А харесването е взаимно, ех, любовта е споделена.:) |
]
Re: Някъде между нищото и сбогом
от daro на 10.04.2019 @ 11:02:19
(Профил | Изпрати бележка) | Да... субстанция от неопределена (неестествена и неоформена) съзидателна светлина, която нито можем да потвърдим, нито да отречем. Можем само да сме благодарни, когато реши да подари изящните си дарове, на префинените ни сетива и същности - това са музиката, поезията, живописта... уханието на живота, което е различно от разлистените цветове на вегетацията. :)
(((О))) |
]
Re: Някъде между нищото и сбогом
от mariq-desislava на 10.04.2019 @ 19:28:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Докато постепенно стигнем до разпятието.:) А какво е разпятието - когато птиците се разпяват.{} |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 807
ХуЛитери: 3
Всичко: 810
Онлайн сега:
