автор: fortemotore

/Спри колата!/- крещеше напрегнато вътрешният глас на Кирил, стигайки до съзнанието му. Бързият инстинкт придобит от дългогодишен опит, като таксиметров шофьор бе успял да се включи навреме и да намали скоростта.
Другата кола, с някакъв пиян и надрусан, мислейки се за Шумахер, въобще не се съобразяваше, че е с висока скорост , и че е в насрещното. Ударът бе неизбежен, единствената картина , която Кирил виждаше в себе си в този момент бе на четиригодишната му дъщеря, един рус ангел му махаше пред входа на детската градина и усмихвайки се му викаше/Татко/. Държейки малка лента, а в краят ѝ полунадут и полунадраскан жълт балон.
Вътрешният глас продължаваше да отеква в съзнанието, във вътрешността ,но и стигна до Вселената /Спри колата!/

Колите се сблъскаха, главата на Кирил се удари няколко пъти във волана и той изпадна в безсъзнание. От силният страх мозъкът заключи организма, сърцето за миг спря, кръвта в тялото му също. Само до преди час мислите, мечтите и плановете на Кирил се движеха свободно във съзнанието му, от неочакваното заключване, една мечта, която всички наричаха Натрапчивата Мери, остана отвън. Тя похлопа на вратата, да се прибере обратно, но мозъкът не реагира. Мери се повъртя отвън, помисли и си каза /Излизам за сбъдване!/
Всяка мечта която човек има , при силно желание може да излезе и да се сбъдне. Нали това си пожела Кирил, /спри колата/ спри този начин на живот, спри извънредните часове, изкарай цял ден с този рус ангел с балона, ако трябва купи му нов. Заведи жена си в онова село с езерото и изоставената къща, за да я видиш как се усмихва заедно с природата. Мери излезе от тялото и аурата на Кирил, а отвън полиция, пожарна, сирени, линейки, двама лекари се опитваха с електрошок да върнат душата на Кирил, от оня свят. Пияния и надрусан Шумахер, викаше с всички сили в еуфорията си, нещо неразбрано за терористите.
След две минути Мери полетя нагоре към Вселената, със сияние на падаща звезда, но в обратната посока. В същия момент Кирил дойде в съзнание.