автор: strega

в този град не е имало дъжд нито сребърен сняг
тъмни сенки оставят следи от напукани стъпки
и ръждивият звън на камбана събужда деня
разраненият изгрев избухва в разнищени кръпки

в този град не е имало никога църква и храм
не e имало къщи с липи или ябълки в двора
не е имало бели чешми
та жените без срам
да умият по пладне нозе
с натежала умора

не е имало кръчма
в която горещи мъже
вдигат късни наздравици
ритат под масата котките
сам лодкарят пристегнал луната с дебело въже
и заглъхнал смехът
във пробитата дървена лодка

безтегловен и сбръчкан животът изтича отвън
и небето присяда на кея
задавено хълца
после чак осъзнавам
когато се моля насън
в този град не е имало храм
само сенки
и вълци