автор: ElenaZelena

Тялото ми е антрацитна мина
душата ми - поле въглищен прах
очите ми са черна водна лилия
устните ми - напукан коралов бряг
косите ми са изсъхнали водорасли
ръцете ми - чуплив стар клонак
дланите ми - на гадания неподвластни
сърцето ми - осиротял единак
и стъпките ми - минути към дъното
на мътния зелен океан
не искам да ридая по пътя му
за онова, което не ми е дал
не искам да изпращам залези
избелели като стара любов
и по изгрев да посрещам рибарите
с жива плячка
а мрежите им - покров
скрил отчаяно мъртви химери
издишали огън в предишни дни
ненужни за другите, но така потребни на мене
така жадувани до алчност мечти
няма да плача
солените сълзи океанът ще размие до атом
предвкусил разпад
няма да прося молекули щастие
не искам даром заслужен свят
няма да карам въображаеми влакове
с нула промила топлина в кръвта
ще изтрия часовете, отмерващи дъното
и ще плувам нагоре.
Аз вървя.