Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 656
ХуЛитери: 7
Всичко: 663

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: diogen
:: Marisiema
:: pavlinag
:: pastirka
:: rajsun
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕздачът от високо
раздел: Поезия
автор: daro

...И той възседна вятърния кон,
разседлан с ръце корави на старица.
На нас остави, в земния ни дом,
да нижем броениците на дните.

Навярно, там ще има нужда от мъже –
да сменят облачни подкови.
Сърцето страшен тръс пое.
Прескочи ритъм и прогнози.

Кайсиите събличаха сълзите си.
По раменете, розов сняг поръси.
И докато мъката ни жилеше очите,

слънцето през пръстите съзря
как майка му прибра седлото...


Публикувано от anonimapokrifoff на 26.03.2019 @ 08:34:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 17:11:49 часа

добави твой текст
"Ездачът от високо" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ездачът от високо
от Azer на 14.08.2019 @ 20:56:38
(Профил | Изпрати бележка)
Невероятен образ - кайсиите събличаха сълзите си! Браво!


Re: Ездачът от високо
от daro на 07.09.2019 @ 11:17:31
(Профил | Изпрати бележка)
Благодар... за прочита и отзива!
Светли дни!
...(.)

]


RE: Ездачът от високо
от Markoni55 на 27.03.2019 @ 20:55:51
(Профил | Изпрати бележка)
Силен стих, да изразиш болка. Разбирам и поднасям съпричастие.


RE: Ездачът от високо
от daro на 28.03.2019 @ 09:00:59
(Профил | Изпрати бележка)
Благодар, Ванюш - гепи таз прегръдка (((О)))!

]


RE: Ездачът от високо
от mariq-desislava на 26.03.2019 @ 18:10:23
(Профил | Изпрати бележка)
Класически мистериен човек си, доказващ, че Земята има душа, части от която сме ние и че човечеството е един организъм, макар и духовният човек да загива.{}


RE: Ездачът от високо
от daro на 27.03.2019 @ 07:19:42
(Профил | Изпрати бележка)
Деска, съвсем умишлено спестих посвещението към това стихотворение. Поводът е личен и трагичен. Но тъй като жизнеутвърждаващия принцип в мен е доминиращ, реших да го публикувам така - за да се избегнат личните съчувствия по загубата на приятел и мой треньор по езда, и да се възприеме без условности, образите и представите ми за... да, за единния организъм на човечеството, който ще продължи да съхранява и предава същественото.

(А по повод "макар и духовният човек да загива" - индивидът сам избира коя от същностите си да изяви - коя да остави да вегетира и коя да погива. Колкото по-малко личности остават в духовната си принадлежност, толкова по-ценни за човечеството ще бъдат. Умножаващите се клонинги (имитации) не могат да понесат тяхната радост, нито участта им, и ще се наложи да приемат само преходната си актуалност като някакъв вид утеха за значимост. Нещо като умалени и тиражни образи без ясен лик, които си намират своите материални обезпечения и его-славия, но няма да подушат аромата на изкуството-живот. За тях сиренето е по-важно от хляба - но си ги иска и двете в изобилие! Така че... за мен драма няма.) :)

...(.)

]


Re: Ездачът от високо
от rajsun на 26.03.2019 @ 14:12:19
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави, адаш!


Re: Ездачът от високо
от daro на 27.03.2019 @ 06:35:47
(Профил | Изпрати бележка)
Баш ми е драго и аз да те поздравя, адаш - светъл ден! :)

(((О)))

]


Re: Ездачът от високо
от Marta на 10.04.2019 @ 23:52:04
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Знаеш приказката, Дарко - нависоко стои - надалеко гледа ...и сърцето като слънцето - високо!

(до време да нижем броеници, пък да ги премятаме дъъълго срещу червения кон на залеза ;)



Re: Ездачът от високо
от daro на 11.04.2019 @ 08:55:16
(Профил | Изпрати бележка)
Живо-здраво, Доре! :)

Публикувах стихотворението, съпровождан от яснотата, че в него има качество. Това, което сега ще споделя, е само за да разширя повода и персонажа - странично допълнение, което (многократно съм признавал) няма да чуете при представянията на творчеството ми.
Незабравими ще останат, ездите ми с Пеци в Триград... ведрите ни часове на искрен смях, както и вечерните тъги, изразени по мъжки - мълком!
Преди години, тренерът ми подари нож от изкусен майстор (срещу 1 лев, разбира се) и лично изработена от него (Пеци), кожена кания. Животът ни протича в един след друг динамични цикли, всеки от които трябва за приключим сами. За да затворим окръжността, последния етап е наше лично дело - да откъснеш от себе си и да подариш, да отрежеш и да изгравираш оригинална декорация на тояга, която в път ще те съпровожда и т.н. Та, искам да кажа, че в този подарък има нещо символично... и много ценно за мен.
Иначе, Пеци отдавна е част от житейската ми броеница, но сега добавих още едно зърно, и в поетичната ми...
която често ще премятам, докато приема образа на рАнен (като него) или късно зАлезен, огнен кон.

...(.)

]