автор: dobilz

Изгубвал ли си някога ума
по две очи затворили звездите?
Попадал ли си в плен на любовта
дошла внезапно, без да те попита?

Разтварял ли си в нечия душа
душата своя с чиста всеотдайност?
Летял ли си с крилете на страстта?
Потъвал ли си в синята безкрайност?

В омайни нощи ти не си ли искал
живота да забрави своя ход
и тялото до себе си притиснал,
не си ли ти благодарил на Бог

за неговата щедра милост,
за ласкавата му ръка,
за любовта, която в теб извира
отново пресъздавайки света?

За пъстротата - лека пеперуда,
за пълнотата - твоя топъл глас,
за звънката усмивка - шемет луда,
за огъня във теб - самата АЗ!