Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 457
ХуЛитери: 4
Всичко: 461

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: pinkmousy
:: Boryana
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСлънцето е огледало
раздел: Поезия
автор: ole72

Слънцето е огледало -
розово-златисто-бяло,
щом в очите го погледна,
виждам пролет как просветва,
цъфнала до неприличност
през зелената лиричност,
сред капчуците запяла,
в пъпчиците засияла,
и със лястовици ситни
до сърцето ми ще стигне,
ще ми кацне на сърцето,
с топъл поздрав от небето.


Публикувано от anonimapokrifoff на 09.03.2019 @ 11:10:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   ole72

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 18:50:08 часа

добави твой текст
"Слънцето е огледало" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Слънцето е огледало
от ole72 на 09.03.2019 @ 11:21:51
(Профил | Изпрати бележка)
Тъгата не е моята родина,
но е сираче и я приютявам
и плачем заедно, докато замине
за своята разплакана държава.

Смехът е моя дом и не преставам
да търся неговия ведър пристан
в морето си от чувства непрестанни
аз търся радостта и я намирам.

Тъгата ражда мъдрост, но за кратко
след време оглупяла все повтаря,
че свършва всичко, няма нищо, няма,
което да не разцъфти напразно.

Във мрака и не бродя като сова
не искам да съм бухал многоважен,
който познава всичките отрови
на този свят и затова го мрази.

Аз искам да съм птица златокрила
и слънце на крилете си понесла
да подаря на всички ведра сила,
с която Господ ме обсипва щедро.