автор: zinka

Не изпитвам любов, нямам вяра, не храня надежда.
А е Нова година и всяка секунда е зов.
Всеки с чаша в ръка към часовника стенен поглежда
да посрещне с усмивка годината Нова готов

Аз, дежурна по маса, забърквам, насипвам, пренасям
на покривката ланшна, блюда и погача с късмет
и е толкова лесно и толкова трудно да кажа,
че не сложих за пръв път в ракията греяна мед.

Трудно сдържам тъгата пулсираща, пареща, тъмна
за което било е и знам, че ще бъде напред..
Загърмяха навън. И шампанското в стаята гръмна...
И е много студена водата от чашата с лед...

01.01.2019