Страховете ни в мрака по-бързо растат,
избуяват и ни превземат отвътре.
В страховете дори светлината
се превръща в хвърлена сянка от злото.
В тях ние губим лика си същински,
губим разсъдък и всичките верни посоки.
В страховете светът се разпада
на фрагменти съвсем неуместни, ненужни,
на фрагменти безсмислени и заплашителни.
Семената от дявол посети са страховете.
Но понякога те ни спасяват от грешки опасни –
„Страх лозе пази“ – както е казал народът.