автор: LeoBedrosian

Мартеничка тръгнах свидна
да си диря сред мегдана.
Тук купчина ме зарина,
празно място не остана.

Гледам на едно местенце
седнала с иглите бабка
със червеното конченце
вае мартеничка сладка.

Викам, бабо, таз за мене
направи я за душата
с ален Пижо, бела Пенда
да закича аз момата.