автор: giro

"Мъжкият гъз е като сърце, обърнато обратно, а женският - като круша, разцепена на две!"
Така ни крещеше другарят Гочев в ателиетата по скулптура на улица "Зора", докато ние - пъпчасали и оттегчени людмиложивсковски бардове на световните мир, красота и революции - плескахме зелената глина върху скелетите и зяпахме задника на леля Стефка - професионален модел и ветеран в Художествената гимназия на гр.Пловдив.
Не знам дали за това е виновна Леля Стефка, но красотата не спаси света - вероятно все още тече обществена дискусия чия красота да бъде натоварена с тази задача. Мирът не се състоя, въпреки че другарят Гочев го възпяваше в личното си творчество, от което ние - недостойните му ученици, нямахме преки впечатления. Революции изглежда няма да има - те ни подминаха с едноименната серия на един вече, уви, добре забравен филм.
Но животът продължава - женските задници /все още и слава Богу!/ приличат на круши, разцепени на две. А конкретният сорт е подробност.
Нейсе, идвам си на думата:
Взимам две едри, сладко-жълти круши, мазни и прелъстително порозовели по най-изпъкналите си части и със замах разцепвам отгоре-надолу всяка от тях на две. Острието на ножа се покрива с гъста, дребнозърнеста и сладка пектинова мъзга, която аз лакомо, но внимателно облизвам - така е, другарчета, мъжът трябва да е внимателен и в лакомията си! Това, обаче, е тема, доста по-дълга от захванатата сега.
С чаена лъжичка издълбавам крушовите половинки и разточително ги намазвам с мед и канела. Там, в тези уханни вече ложета, пускам разноцветни гумени мечета от пакетчето харибо. Помежду им мушвам и пресни листенца розмарин. Фурната ехидно посреща тавата с ароматизираните крушови полузадници. Хоп! - за една светкавична бира време цветът на тези сладки куртизанки става мавритански, а ароматът им ви пренася на пазара в Маракеш.
Разбирате, обаче, верни мои последователи, че женското начало в цялата тази работа, трябва да се пресече с мъжкото, иначе и в кухните ни ще стане това, дето става из света. Демек, да не дава Господ, ама един ден май крушите ще са от среден род.
И тъй, във връзка с все още оцеляващото мъжко начало, стапям аз в едно тиганче натрошено синьо сирене с едра лъжица квасена сметана, след което поливам крушовите ми нудистки с тази бяла страст. Връщам ги в пламъците на ада за много кратко и ги вадя с изражението на уморен, но доволен от тежкия си ден пезевенк.
Чакам, звъни се, отварям. Сервирам алащисалите куртизанки в стъклени чинийки като с лъжичката поливам белезникавите им лица с гъстия сок на току-що отминалия им оргазъм. Ритуално наливам пред ахналата ми гостенка с вилямов силует 24-каратово шардоне в две кристално чисти чаши. То е барел ферментед, калифорнийско. Когато е ферментирало с дъб, има медено-ванилови нос и вкус, мазност и структура. Именно те сега ще се прегърнат с кулинарната рожба на чистата, разнополова любов. Последната сама по себе си обичам.
Всичко друго можете да си представите сами.