Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 436
ХуЛитери: 5
Всичко: 441

Онлайн сега:
:: Albatros
:: liulina
:: lirik1
:: mitkoeapostolov
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАнтропометрия на крушите
раздел: Избрано хумор и сатира
автор: giro

"Мъжкият гъз е като сърце, обърнато обратно, а женският - като круша, разцепена на две!"
Така ни крещеше другарят Гочев в ателиетата по скулптура на улица "Зора", докато ние - пъпчасали и оттегчени людмиложивсковски бардове на световните мир, красота и революции - плескахме зелената глина върху скелетите и зяпахме задника на леля Стефка - професионален модел и ветеран в Художествената гимназия на гр.Пловдив.
Не знам дали за това е виновна Леля Стефка, но красотата не спаси света - вероятно все още тече обществена дискусия чия красота да бъде натоварена с тази задача. Мирът не се състоя, въпреки че другарят Гочев го възпяваше в личното си творчество, от което ние - недостойните му ученици, нямахме преки впечатления. Революции изглежда няма да има - те ни подминаха с едноименната серия на един вече, уви, добре забравен филм.
Но животът продължава - женските задници /все още и слава Богу!/ приличат на круши, разцепени на две. А конкретният сорт е подробност.
Нейсе, идвам си на думата:
Взимам две едри, сладко-жълти круши, мазни и прелъстително порозовели по най-изпъкналите си части и със замах разцепвам отгоре-надолу всяка от тях на две. Острието на ножа се покрива с гъста, дребнозърнеста и сладка пектинова мъзга, която аз лакомо, но внимателно облизвам - така е, другарчета, мъжът трябва да е внимателен и в лакомията си! Това, обаче, е тема, доста по-дълга от захванатата сега.
С чаена лъжичка издълбавам крушовите половинки и разточително ги намазвам с мед и канела. Там, в тези уханни вече ложета, пускам разноцветни гумени мечета от пакетчето харибо. Помежду им мушвам и пресни листенца розмарин. Фурната ехидно посреща тавата с ароматизираните крушови полузадници. Хоп! - за една светкавична бира време цветът на тези сладки куртизанки става мавритански, а ароматът им ви пренася на пазара в Маракеш.
Разбирате, обаче, верни мои последователи, че женското начало в цялата тази работа, трябва да се пресече с мъжкото, иначе и в кухните ни ще стане това, дето става из света. Демек, да не дава Господ, ама един ден май крушите ще са от среден род.
И тъй, във връзка с все още оцеляващото мъжко начало, стапям аз в едно тиганче натрошено синьо сирене с едра лъжица квасена сметана, след което поливам крушовите ми нудистки с тази бяла страст. Връщам ги в пламъците на ада за много кратко и ги вадя с изражението на уморен, но доволен от тежкия си ден пезевенк.
Чакам, звъни се, отварям. Сервирам алащисалите куртизанки в стъклени чинийки като с лъжичката поливам белезникавите им лица с гъстия сок на току-що отминалия им оргазъм. Ритуално наливам пред ахналата ми гостенка с вилямов силует 24-каратово шардоне в две кристално чисти чаши. То е барел ферментед, калифорнийско. Когато е ферментирало с дъб, има медено-ванилови нос и вкус, мазност и структура. Именно те сега ще се прегърнат с кулинарната рожба на чистата, разнополова любов. Последната сама по себе си обичам.
Всичко друго можете да си представите сами.


Публикувано от alfa_c на 23.02.2019 @ 20:20:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано хумор и сатира

» Материали от
   giro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Тихо Благовестие
автор: LeoBedrosian
472 четения | оценка 5

показвания 28405
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Антропометрия на крушите" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Антропометрия на крушите
от shrike на 24.02.2019 @ 11:19:47
(Профил | Изпрати бележка)
Е това вече не е никак честно! Харибо-тата не ми харесват, но това вероятно е, за да има за какво да се захвана. Ашкоулсум, дето има една дума.


Re: Антропометрия на крушите
от giro на 24.02.2019 @ 13:20:38
(Профил | Изпрати бележка)
Аз обожавам харибота, но оргиналната рецепта е с локум:))))))) Благодаря, че се отби!

]


Re: Антропометрия на крушите
от Albatros (valerist@abv.bg) на 24.02.2019 @ 08:06:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Браво! Написано с много кеф, с много писателска ерудиция, непостижима за мнозина грамотност, изведена до съвършенство, мисълта ясна, всяка думичка е изваяна с обич, Чеховска краткост,пълна с благи, обаятелни детайли и мисловни препратки, какво повече?
А, да - респект към цялото!
Писател!
Туй то.
Алби


Re: Антропометрия на крушите
от giro на 24.02.2019 @ 09:03:36
(Профил | Изпрати бележка)
Дълбоки благодарности за отзива, трогнат съм! И, разбира се, се гордея:))))

]