Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 426
ХуЛитери: 0
Всичко: 426

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОстро черно камъче
раздел: Избрано проза
автор: krasavitsa

На traveller

Има моменти в живота на човека, когато започва особено остро да съзнава преходността му.
Тогава отнякъде се появяват спомени, които настояват да бъдат споделени. Най-нахално настояват.
Не те питат искаш ли ги и дали ги харесваш. Държат се като живи същества, които имат всички права да съществуват, да битуват не само там и тогава, но и тук и сега. Да се свързват с други спомени и смисли, като образуват нови, по-различни и завършени смисли.
Един такъв спомен ме споходи, намери си мястото в живота ми и сега иска да не си мълча, а да разкажа как преди почти четвърт век ме заведоха при художничката Лика Янко, за да си харесам картина и евентуално да я купя. Веднага казвам – харесах си, но не я купих, защото Лика не ми я даде.
Няма да правя анализи на творчеството на Лика – в онова време известна само на малцина, а сега, години след смъртта й, вече почитана и уважавана.
Същественото в случая е, че този спомен се съживи от острата миризма на лучена запръжка от апартамента на съседите. Странно, моите запръжки не притежават такъв ефект.
Същата ненавременна и затова усещана толкова остро лучена миризма ме е спохождала и много по-рано - възнесе се от студентската кухня във вътрешния двор и нахлу в легендарния Гълъбарник под покрива на Софийския университет в момента, в който ние възторжено рецитирахме Омир в оригинал.
Нерде безсмъртният Омир, нерде лучена запръжка с червен пипер… животът е странен и смешен.
И когато изкачвах стълбището в старата кооперация на ул. Дондуков за среща с картините на Лика Янко, отново ме пресрещна миризма на лучена запръжка. Сякаш настояваше да бъде неотделима част от изкуството.
Вратата отвори възрастна жена, облечена в смешен домакински пеньоар на цветчета. Въведе ни в напълно тъмен хол и запали лампата. Оказа се тъмен, защото жаден за светлина огромен филодендрон беше залепил листата си върху стъклата на прозореца. На пода в стаята бяха складирани с гръб към нас като наказани деца купища картини. Прободе ме с остър преценяващ поглед, но съпровождащата миризма на запръжка ме замайваше и спъваше и чувства, и мисли. Доста по-късно научих, че Лика била със сини очи и още се чудя как синьото може да бъде толкова остро, че да ми се стори черно. Можело.
Не губихме време да се впускаме в любезен разговор - жената започна да обръща наказаните картини към нас и пред очите ми заплува белият пясък, извезан с контури от въженца, мидички и камъчета. Тази техника не ми допада особено, прекалено ми е детинска и наивистична. Лика ги обръщаше бързо една след друга и оценяваше реакциите ми само с периферен поглед. Накрая, сякаш ядосана, се пресегна, подмина няколко малки картини и обърна с лице към мен една голяма.
Насред наивната пастелна чистота на камъчетата и мидичките, въженцата и мрежичките , изведнъж се появи Иисус. Доколкото си спомням, беше в полупрофил, но ме закова с остър черен поглед. В черното камъче на окото му беше съсредоточена светлина, която се лееше от цялата картина. Аз изтръпнах, а тя извика изплашено:
- Тази не се продава!
Дотам беше. Не казах нищо, отворих уста на изпроводяк само за да й благодаря за усилието.
Минаха много години оттогава. Всичко в живота ни се промени много. И Лика Янко я няма вече, за да я попитам къде е онзи Иисус, направен от въженце, но с остър поглед.
Не зная и дали вдъхновението на IT-инженерите е било съпроводено от миризма на пържен лук, когато са сътворявали технологиите, благодарение на които срещнах още един остър поглед.
С притежателя му бяхме общували дълги години, но само през интернет. Бяхме се карали, смяли и плакали заедно, без да сме се виждали. И разни полезни неща вършихме заедно. Надявам се да ги вършихме добре.
А когато Онзи от светлата въжена картина на Лика подреди нещата в съдбите ни така, че да се срещнем и наяве, отново ме прониза онова черно, но светещо камъче, което някога ми се изплъзна.
И миризма имаше. Не беше на пържен лук, а на съседския котарак, но пак я имаше. Най-предизвикателно.
Напоследък се питам – справяме ли се с този невероятен живот, който събира на едно място Омир, лучена запръжка, наивен Иисус от въженца и разгонен котарак?
Справяме се, скъпи.
С остър черен поглед. И камъче. Не се продава.


Публикувано от anonimapokrifoff на 14.02.2019 @ 07:55:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   krasavitsa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

11.04.2021 год. / 06:28:48 часа

добави твой текст
"Остро черно камъче" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Остро черно камъче
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.02.2019 @ 18:59:24
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
За амигдалата всяка миризма, отвеждаща до сърдечен спомен е повече от логична. :) Прекрасен разказ! И толкова точно улучена метафора е това камъче за онази неназовима божествена искрица, която за секунди успява да докосне и промени. Непродаваема, да.
Поздрави!


Re: Остро черно камъче
от krasavitsa на 15.02.2019 @ 19:20:28
(Профил | Изпрати бележка)
С тази амигдала никак не бях наясно. Благодаря ти, че я спомена, за да науча какво е. :)

]


Re: Остро черно камъче
от elsion (negesta@gmail.com) на 15.02.2019 @ 08:17:17
(Профил | Изпрати бележка)
Не ти е и трябвало да купуваш картината - на теб ти се е случила :)

(Много обичам такива разкази - хем лични, хем универсални. Ето - дадох си сметка, че аз пък не продавам една мъничка бляскава бяла раковина :)


Re: Остро черно камъче
от krasavitsa на 15.02.2019 @ 19:14:38
(Профил | Изпрати бележка)
Прослушвай я, сигурно говори. Само трябва да се уцели моментът. :)

]


RE: Остро черно камъче
от mariq-desislava на 14.02.2019 @ 18:33:24
(Профил | Изпрати бележка)
Висок текст, висок със силата на внушението и с универсалното си послание - така го почувствах.{}




RE: Остро черно камъче
от krasavitsa на 14.02.2019 @ 20:05:08
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, благодаря... опасявах се да не звучи прекалено лично - хората, които познават traveller и мен, знаят дългата история и дори перипетиите на приятелството ни. Много е трудно да пишеш за толкова близък човек, без да изпаднеш в клишета. Пък и да извадиш от историята нещо универсално за тези, които не те познават. Дано наистина съм успяла, иначе ще е пълен крах.

]


Чак не повярвах, че си тук
от Markoni55 на 14.02.2019 @ 13:40:14
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова ме зарадва появата ти. Какво съвпадение! Вчера си подрежзах разни книжа и си намерих онзи любим текст за Лондон, който си бях копирала, и който някъде зачезна...И днес отварям!!! Чудесата се случват!
С огромно удоволствие потънах в поредното ти пътуване в спомени. Времето е най-коректният съдник за стойността на изкуството. Но с този невероятен живот със сигурност се справяме. Нищо ценно не се намира в чист вид. Винаги е аранжирано странно. Важно е, че всеки си има формула - черен поглед, камъче, не се продава...


Re: Чак не повярвах, че си тук
от krasavitsa на 14.02.2019 @ 14:19:31
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Маркони.
То и ние с Травчо напоследък сме обект на разни странни съвпадения, та чак започнахме да се съмняваме дали не става дума за знамения. Ако се обади още някой от старите приятели, току виж се окаже, че е дошло време да върнем на сайта предишната му жизненост.
Не смятам, че написаното е толкова добро, колкото заслужава моето камъче, затова специално благодаря на Аноним, че е чела ‘остро’ и е поставила този текст в ‘избрано’. Който помни баталиите тук, ще го разбере в по-голяма дълбочина. Вие сте от помнещите.

]


Re: Чак не повярвах, че си тук
от Markoni55 на 14.02.2019 @ 17:16:58
(Профил | Изпрати бележка)
Аноним е безценна. Твоята поява тук - също. Знаеш, че този сайт ми е голяма слабост и ме боли от факта, че толкова специални и добри автори се предадоха на ФБ. Което от своя страна създаде тази безцветност. Но от известно време виждам току се появи някой от "старите муцуни". Стопли ме това изречение:
"току виж се окаже, че е дошло време да върнем на сайта предишната му жизненост. "
Трябва, наложително е. Виждаш в какви времена живеем. Не бива да изоставяме едно пространство, което е отгледало толкова красива литература, да западне. Винаги съм смятала, че когато има силни автори, слабите сами си обират крушите...Да го направим. Всъщност аз, точно по тази причина - критерии - спрях да пиша от много време. Но съм тук. Пиша коментари, вдигам стари творби, измислям разни поводи да поддържаме връзка и на живо...Като си спомня какви крамоли бяха, искри....сега е тишина и посредственост...
Давай!

]


Re: Чак не повярвах, че си тук
от krasavitsa на 14.02.2019 @ 19:40:41
(Профил | Изпрати бележка)
Маркони, благодаря ти за добрите думи, но си давам сметка, че ще ми е трудно да присъствам така, както преди. Напуснах сайта заради ограниченията, които забелязвам, че действат и сега. Сигурно имат и положителен ефект - наистина влизам много рядко, но не ми попадат оплаквания към администраторите, на каквито бяха свикнали някои хора. Болезнено его и завист има навсякъде, но литературен сайт без критика се превръща в това, което се получи тук. Ако отново се развихрят страсти, дали админите ще са готови да ги понесат? Отчитам и ценя високо жертвите им - финансови, на сили, на време - но и да си късат нервите?

]


Re: Остро черно камъче
от zebaitel на 14.02.2019 @ 10:19:34
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм забравила колко добре може да пише Красавица! Често си говорим с една приятелка колко ни липсва точния и и остър език в Хулите /не че ние постоянстваме там /!
Хубав текст! Човек не може да управлява спомените си и да си нареди кое възприятие с кое да съчетаят, факт. Но пък острото черно камъче, ех, острото черно камъче...


Re: Остро черно камъче
от krasavitsa на 14.02.2019 @ 14:00:02
(Профил | Изпрати бележка)
Много мило, че изобщо ме помниш, zebaitel. Доста години минаха, откакто не съм се появявала тук. Много събития се случиха и отминаха, но за мен особено важно е, че острото ми черно камъче се прибра в България. Макар и надалеч, той не спря да публикува тук. Препрочетох някои стари писма, които му писах - но без да обозначавам, че са за него - и с учудване установих, че едно от тях съм завършила с думите ‘където и да си, не забравяй, че си български ресурс’.
Не забрави, върна се. Кръгът се затвори, предначертаното се изпълни и реших, че е добре да бъде оповестено.
Пък дано човешката ни воля съвпада с Божия промисъл и вдъхновението да не го напуска никога. До него съм, все още. :)


]