Липсваш ми!
Стоя безмълвна,
очи във мрака вперила,
дори боя се думите да изрека…
Но мисълта за теб
просмуква се в ефира
и знам, че те погалва нежно -
като среднощен бриз,
като докосване вълшебно
от невидима ръка.
Липсваш ми!
Едва прошепвам
думите, напиращи
в отчетливата тишина…
А вятър луднал ненадейно
от устните ми тръпнещи
понася шепота,
нахлува във съня ти,
и с багри причудливи
изписва моите слова…
Липсваш ми!
С увереност изричам
думите, извиращи
от дъното на моята душа…
Сега в очите те поглеждам
и иде ми да закрещя…
Липсваш ми!
Във дните ми забързани,
във вечерите мразовити
и в тъжната прегръдка на нощта!