автор: Albatros

... как искам да се скрия от света – поне за ден, за два да съм невидим,
в пампасите, в сибирските блата, в пустинята, във бавен влак за Видин,
да бъда ничий, чужд, далечен, сам! – за нищо никой да не ми се мярка,
и сетната ми светла капка RAM да отлети от мен! – мъглица в парка,
да дъвча папрат, лишеи и мъх – нима такъв живот изглежда сложен? –

да се смалявам до въртопче дъх, с което на света дошъл съм Божем,
по-лек от птица в утринния бриз, по-светъл от крайбрежните кълбуци,
и сутрин да се будя – адски чист! – добро момче, сънувало капчуци,
поне за ден светът да бъде дом? – май, и това не смогнах да заслужа.
Навярно искам твърде много, щом над мене Господ Бог мълчи до ужас.