автор: apostola

В вдна от многото ми мъжки грижи
избрах пътеката в живота мой.
Разбрах, че твойто име тук се движи
по стъпките и на живота твой.

Че във една пътека сме вървяли-
отдавна всъщност вече го разбрах.
И на познато слънце сме се гряли...
Щастлив, че таз пътека си избрах.

И бързах с мойта муза да те спреме
в случаен ден и на открит трен.
Последно с тебе да се разбереме
за пътя общ за двама затревен.

От днес пътеката ни път да стане
и да вървим по него със добро.
И нека мир в душите ни настане,
до дето се превърнем във сребро.