автор: Albatros

... живея някак много отстрани на всичкото, което ми се случва,
и – смисляйки броените си дни, съдбата ми дори е твърде скучна,
стар изкопчия в рудника си чер, из смислите на този свят дълбая –
цял ден римувам в своя вехт тефтер, а все така не му се види краят,
животът изфирясва – дим в кюмбе,
а Вечността – на песен ли,
на стих ли,

човек чете – и звездното небе пространствата над него с обич вихри,
до днес изписах не един молив! – колчан пера ми скърцаха на листа,
и щом държи ме Господ още жив, аз ще живея не до сто! – до триста,
от моя тромав стих в дактил и ямб сгънете си хартиени авлиги –
от този по-красив живот не знам –
да полетиш в ята
от светли книги.