Тичам в долините подивели
А дървото ме поглежда с едно око
Едно единствено дърво си мечтае за луна
Сред долините подивели!
Няма ги брястовете, за които аз мечтая
но пък с камъни е пълно
Тези долини са като морета
солено време-глътка на разсъмване!
…Тез морета бели
необятно земно ръкоделие!
А аз горча
Ръцете ,костите, очите ми горчат
Каква съдба
Каква съдба!