автор: rajsun

Искаш ли отново да е лято
и ние с тебе да сме му децата?
И ти да си лудéтина, която
ще ми извади трънче от петата.

Че, леле-мале, после като литна!
Там някъде зад Старата бабуна,
пак ще настигна дългата ти плитка
и задъхано ще я целуна.

Че като лумнат и земя и небо!
А после ще се връщаме полека.
Ами защото трънчето проклето,
забило се е този път в сърцето.