автор: the_loner_wolf

застанал на житейски кръстопът
със лира четриструнна във ръката
изправен все едно пред страшен съд
опъвам струните, това ми е съдбата

животът покрай мен минава
със всички хора, тъпчещи земята
аз тихо пея в негова прослава
а буца е заседнала в душата

минават покрай мен какви ли не
един ще се заслуша в мойта песен
а друг ще вдигне отекчено рамене
и ще се наслаждава на живота лесен

един ще пожелае да го уча
в лицето друг ще ми се подиграе
от някой може цвете да получа
а някой просто ще ме напикае

ще ми подхвърлят някоя монета
а други тайно ще ми я откраднат
това е тежката присъда на поета
веднъж целунат, а след миг нападнат