автор: fluBalu

Райски плод донесох ти, любима,
греещ от разпукани копнежи.
Само той се радваше на зимата,
без да го е страх да се пореже.

Само той от клона се откъсна
в грубите ми длани и омекна,
сякаш по библейски е предчувствал,
че от всичко друго се отрекох.

Искаш ли парченце рай, любима?
Този дар единствен е, понеже
и душата също е ранима,
но на теб ще дам. Да я порежеш.

Цвета Иванова