автор: ladyinblack

Ще те заровя – мъничка идея,
в най-тихия сезон на мисълта ми.
И с капчици доверие - полея.
А после ще се моля – да се хванеш.
Ще черпя с кислород, или с усмивка.
Край теб почти на пръсти ще минавам.
В покоя на житейските отбивки
най-чудните градини разцъфтяват...
И ти ще разцъфтиш! И ще те пазя,
в уютната ти нежност ще се сгуша.
И твойта красота ще бъде празник
след дълги векове на мрак и суша.
Какво ще е зад следващата пряка-
тревога, или ласкавост любима?
С най-трудното се справих - да дочакам.
На теб оставам само...да те има.