автор: felisia

Дори да го няма той винаги тайно присъства.
Нося го вляво, просмукал е корени в мен
вече не зная размера на дълбочината им
само усещам, че сливат се с моите вени.

Дори да не вярва само той ми лекува тревогите
ръцете му стигат през девет планети в десета
избърсва сълзите, които преливат от мен
събира ги тихо и раждат се нови морета.

Дори да не идва ме пази от своята кула
издигна я бавно, когато се криех от него
сега се катеря, протрила колене и пръсти
и все не достигам по стръмния връх до сърцето му.

Дори да го искам, отдавна пресъхнаха думите
посестрима вярна за мен е сега тишината
по кривите улици се разминахме с него
останахме заедно само някъде вътре в душата...