ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 696
ХуЛитери: 0
Всичко: 696
| Помахвам ти моя далечна марѝна,
океанът те поглъща все по-навътре и отвъд, закотвена съм и слушам този звук на мандолина,
песента и спира порива за неочакван път …
Вятърът ми шепне:
- Протегни ръка, дай шанс на своята съдба…
а аз под сянката на ореха стоя
и пасианси безсмислени редя …
Главата си заривам в пясъка,
който изтича между пръстите,
нищо на никъде не ме тласка,
днес е просто празна стая с пердета…
Ей, човече , грабни живота с челични шепи,
дяволитата искра припява,
а аз стоя до сляпата Темида,
като бездомна стара керемида ….
- Защо да тръгвам, да летя, да пея,
защо с живота да творя и да се смея,
като накрая пак ще занемея?
Ще изгоря, ще се удавя,
ще падна или ще се изгубя,
така като стоя и нищичко не правя,
си знам едно дърво, един корен,
една скала и ритъма на мандолина,
всеки, който се е борил е изгорял за миг,
а костенурката е дълголетна…
Любов из въздуха витае,
омайва и обърква умовете,
горят сърцата и не чувстват студовете,
трептят и сладостна се любят,
вплели длани в длани, в душите си се вричат,
горят изпиват се и пеят, че вечно се обичат …
-После ги боли и изтрезняват,
разделят се и разболяват,
защо ми е и това,
щом мога да съм твърда като орех…
стоя в очите с тъга на своя бряг,
слушам песента на мандолина
и оставям да потъне моята марѝна …
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Страст и страх!" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Страст и страх! Ича няколко технически грешки, които тук са поправени от Liulina (desi.liulina@gmail.com) на 23.01.2019 @ 16:15:20 (Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | Помахвам ти моя далечна марѝна,
океанът те поглъща все по-навътре и отвъд,
закотвена съм и слушам този звук на мандолина,
песента и спира порива за неочакван път …
Вятърът ми шепне:
- Протегни ръка, дай шанс на своята съдба…
а аз под сянката на ореха стоя
и пасианси безсмислени редя …
Главата си заривам в пясъка,
който изтича между пръстите,
нищо на никъде не ме тласка,
днес е просто празна стая с пердета…
Ей, човече , грабни живота с челичени шепи,
дяволитата искра припява,
а аз стоя до сляпата Темида,
като бездомна стара керемида ….
- Защо да тръгвам, да летя, да пея,
защо с живота да творя и да се смея,
като накрая пак ще занемея?
Ще изгоря, ще се удавя,
ще падна или ще се изгубя,
така като стоя и нищичко не правя,
си знам едно дърво, един корен,
една скала и ритъма на мандолина,
всеки, който се е борил е изгорял за миг,
а костенурката е дълголетна…
Любов из въздуха витае,
омайва и обърква умовете,
горят сърцата и не чувстват студовете,
трептят и сладостно се любят,
вплели длани в длани, в душите си се вричат,
горят изпиват се и пеят, че вечно се обичат …
-После ги боли и изтрезняват,
разделят се и разболяват,
защо ми е и това,
щом мога да съм твърда като орех…
Стоя в очите с тъга на своя бряг,
слушам песента на мандолина
и оставям да потъне моята марѝна …
Десислава Стоянова – liulina |
Re: Страст и страх! Ича няколко технически грешки, които тук са поправени от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 30.01.2019 @ 18:47:16 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса! Поздрави! |
]
] | |